И какво като плача,какво като съм сам...Сами се раждаме и сами ще умрем...Аз вярвам,вярвам че тя ще се върне...Може би някой ден ще каже-върни се,както ми каза-тръгни си...Надявам се.Желая.Мечтая.И плача,отново сам,отново сгрешил...Но тя не знае,че аз ще я чакам,ще чакам,защото тя е моето момиче...а аз съм нейното момче...Или поне така се надявам,искам,мечтая...И плача...